понеделник, 30 август 2010 г.

Ще стане ли

Не може ли живота да се живее по- отделно. Да не ни оприличават на роботи. Всеки да избира кое е вредно и доброто да издига както може. Да не ни намират за глупаци, когато обясняват колко и къде сме най-потребни.
Но като навеждаме очите, не може. Ако си повдигнем главите и си казваме това което искаме. Дори да се разпилее ще докажем, че можем и да мислим. Понякога ще се разнасяме като самотно ехо, все е нещо. Камъните наоколо може би са хора. Понякога проглеждат и прочуват.
Най- вече ще можем да помогнем. Да намалим планините които са край нас. И прахуляка може би ще за рисува. Зад всяка прашинка се крие слънце, което чака.
Колко малко трябва за да светне ярко. Да си повдигнем очите и наистина да погледнем, че всички сме човеци.
Но може би някой е забравил и си мисли, че ще живее вечно. И няма да получи нужда от приятел. Сам неусетно си забива камъка в далечното.

3 коментара: