Есени вихри

Вятърът си беше на почивка, край един басейн. Щракаше на клавиетурата и влизаше в собственият си домейн. Имаше си чадър и хубавици. Не вътре на монитора, край него изплезили езици.
И днес натисна копчето да изгледа последният си ураган. Насниман и на клип, изкаран и на снимки даже. Не завит, като разболян под дебелия юрган. Но като натисна тази клавиатура се сети за думата пишман.
Някакъв си вирус, болест или бацил всичко му изтрил. И така ги беше надробил. Никакви следи от бури на снимки. Не само хубави, бяха изчезнали и такива с кусури.
Наредени ей такива където го надигат. На пущинаците, красиви цветенца се издигат.
Къщичките наредени, сякаш за пролет пременени.
Животните които друг път бяха скрити, сега се хилеха насреща с радостта измити.
А хората не бягаха уплашени да се свиват. Ходеха изправени и не смятаха да се завиват.
Тази машинария падна във водата, а той си надигна силната фурия и си плю здраво на краката. Належа се цяло лято. Само тук, там беше подскачал заспало и отвято.
Сега се изправи и се надигна към дърветата отсреща.Срещу кученцата, които се облещиха. Пътеката, която затрупа с кал и мръсотия. И човекът, който сякаш не бе от тия.
Той не се скри на тихо и на завет, както вятърът мислеше, че всички направят. Когато дойде следващото лято и настъпи жега, кой ще духа? Сега дотяга понякога, но защо ще трябва да залягат? Не защото е настъпила и тази есен и той си е забучил силна песен.
Лятоска ще е пак мил и прохладен, само понякога жестоко жаден. Ще почива до един басейн ще щрака да си гледа миналата зима или есен на собственият си домейн. Само понякога ще се раздвижи и ще ни разхлажда с своите игри и залъгалки мили и някак си без грижи.