Ученик

ТОЙ се разхвърля
съблече си долната риза
и се облиза
мислеше само за
секс
от вчера загони
своите бурни
нагони
сега трябваше друга
като него да мисли
не за листи
стихчета разни
това е нещо напразно
някаква духовна храна
няма пот
ни движение даже
и какво ще намаже
и изведнъж ето я НЕЯ
пристъпяше бавно
забрави си всичко
което мислеше славно
потното му съзнание
потъна
при това създание
замръзна на място
не усети кога го превзе ТЯ
не е ясно
мръсната стихия
беше изхвърлена
някой повтаряше
изтрий я, изтрий я
някаква нова
не сменяше всяка вечер
очите
тези бяха звездите
едни и същи ръце
го прибираха
прегръдки навираха
тези устни не омръзваха
сякаш го свързваха
защо ли когато
НЕЯ болеше
при НЕГО стоеше
вече забрави
какво щеше да прави
беше нов
учеше
на това, как беше
Любов!