Дяволска криза

Дяволът подскочи, завъртя се в кръг. В тази криза, работа изобщо не излиза. Ето вече пети ден не смогва. Не подмами ни една душица, със своята дяволска и оплетена игрица. Някои сами са се предали, други с него дявола са се заяли.
Политик задърпа, да му сложи душата на алената кърпа. Тя се врътна на пети и се изпъчи.
- Я бягай бе. Ако ми паднеш утре, знаеш в каква лава ще заседнеш. И кой ще те издърпа.
Грабна банкер на тепсията гореща, но се стъписа. Оня го стисна.
- Я плати си на рогите лихвата отсреща.
Доктор некадърен си намери и си помисли. Ето днес спечелих. Изведнъж усети някакъв метал. И хоп без пръсти, и кракът му е одрал.
Я данъчен, вече е сполука.
- Ти какво помисли, че намери тука. Дължиш за копита каквото подобава. И да не го удължавам, на мен ще плащаш да си продължавам.
Я полицай, този ще стане.
- Тебе като те хвана, няма да те пускам. От твоите дяволии нищо не съм пропуснал. Копирах целият ти занаят да те е яд. Ако се измъкнеш от моите белезници с няколко жълтици и двамата ще бъдем страшни скици.
Видя детенце малко. Сякаш него ще излъже, иначе ще бъде жалко. А то щом го зърна се усмихна. Той забрави дали злина е поникнала или щастливка. Погали му опашката голяма и злата сила веч я няма. Дяволът забрави за какво е тука, само малкото му зло от вътре чука.
- Стига хлопа бе, те сами ще дойдат. Но ако пораснат много като това мъниче. Няма да остане даже дяволско езиче.