петък, 10 септември 2010 г.

На мечтите

Мечтите се скриват
изброяват се дните
заминава си времето
и не чака някой да каже
дали се е борил
с бремето
поставени някак натясно
свити и скрити
чакат мигът
да бъдат открити.
Ние задълбали
по пътища кални
все ги отлагаме
навън е бездарно
страшно и мръсно
за тях
и остават да бършат
поредният прах.
И си умират безлични
когато се сетим
че има мечти
виждаме бръчките клети
и куп побелели коси
а сърцето напира да каже
аз пях
ти къде беше
даже играх
и се почудваш кой чука сега
ти коя си
идваш от много далеко
а аз съм тука сама
ако те взема
дали ще е леко.
Разпускат и бягат
като малки деца
ах тези мечти
но поне една
при теб ще трепти
ще побутва
нали на мен
преди и сега се отдаде
не оставяй живота
да те пробутва
на колене да си
даже.

Няма коментари:

Публикуване на коментар