събота, 11 септември 2010 г.

Две думички

- Колко пъти почука? И те гоних. Не си била за боклука. Не казах ли. Мен ми е късно да броим звездите. Остарях от чакане, разбери. Какво казваш сега?
- Няма нужда. Само една стига там вътре да ви свети.
- Не искам да летя. Изгорих си крилете.
- Не трябва. Ще си държите ръцете.
- Не ми се плува в морета невидими. Страх ме е. Ръцете ми са парализирани.
- Ще се пличкате на брега на усмивките и ще гледате рибките.
- И все пак искам да кажа, че вече е късно да се показваш. Да оставяш пътища неизпълними и някаква диря по която да мина.
- Не е вярно! Ти така си приказваш. Винаги си ме желала. И не само ти! Дори и външно поостарели вие ме искате, но го криете. Някак го стискате, после било късно. Лъжете! Да се отричате и хвърляте празни думи през рамо. А от вас, мен и другия ви делят две думички само!

2 коментара:

  1. Две, както писа Кръстю е неустойчиво число, при което е трудно да се създаде хармония. Отделните полюси взаимно се търсят и едновременно изключват. Зависят един от друг.
    Силата на "обичам те" е в споделянето с друг. За да съществува.

    ОтговорИзтриване
  2. Колко е просто нали. Само да имаме кураж да ги споделяме с този кого трябва!

    ОтговорИзтриване