съд на парченца
ударен, подритван
неспрян
без подпори, подкрепи
ни думи за малко
кураж
неусетно на изхода
ех този първи етаж
тъмнина те обгръща
а вътре, отзад
е твоята къща
била е
поемал си прах
грамове страх
че си нищо
без този капак
стоял си задръстен
в ъгъла
щом се помести
да тръгнеш
те бутнаха
да се завърнеш отново
объркан
в пъзела
сега плахо поглеждаш навън
като в сън
изведнъж просветля
и се стъписа
не ослепя
не изгоря
не стана на пепел
само мъничко страх
вятърът който ти пее
дали в безкрайният миг
ще те грабне
ще те пилее
но само за миг се замисли
почувства ъгъла
тъмнината
и подритване в самотата
затова надигна всичко
към тези лъчи
и погледна света
с други очи.
Както и да гледам-животът е борба
ОтговорИзтриване