неделя, 12 септември 2010 г.

Други очи

Да се търкаляш поредно
съд на парченца
ударен, подритван
неспрян
без подпори, подкрепи
ни думи за малко
кураж
неусетно на изхода
ех този първи етаж
тъмнина те обгръща
а вътре, отзад
е твоята къща
била е
поемал си прах
грамове страх
че си нищо
без този капак
стоял си задръстен
в ъгъла
щом се помести
да тръгнеш
те бутнаха
да се завърнеш отново
объркан
в пъзела
сега плахо поглеждаш навън
като в сън
изведнъж просветля
и се стъписа
не ослепя
не изгоря
не стана на пепел
само мъничко страх
вятърът който ти пее
дали в безкрайният миг
ще те грабне
ще те пилее
но само за миг се замисли
почувства ъгъла
тъмнината
и подритване в самотата
затова надигна всичко
към тези лъчи
и погледна света
с други очи.

1 коментар: