петък, 17 септември 2010 г.

Спирка

Къде да те чакам?
Да спирам за малко от пътища кални. А там ще има градина. И само рози. Ще откъсвам една и очукана ваза в дъното чака. Дървена маса с пирони ще галя. Вместо рекламен чадър, отгоре едно старо дърво. И аз там на пейката, задъхана ще те чакам. Знам, че ще дойдеш. Бродих нощес и така ми прошепна вятъра който те приспа. Оставих очите си по пътя, да не търсиш посоката. Направих кафе. Отначало е бистро, после горчиво но сега е точно за двама. С повечко захар. Ще си връзваме глътките да не замине набързо. Но все пак като се излее навътре с двата ни мига и ти се надигнеш, няма да тропам. Отвътре може да плача, но ти няма да виждаш. Ще я постискам ръката, колкото мога. Ще мълча. Само очите ще казват, че пак ще те чакам!

2 коментара: