четвъртък, 30 септември 2010 г.

Как пия кафе

Не искам горчиво...
Няколко мига сладки, после през бурята. Ще падам или ще ставам в разпилени зърна на не изгълтани мигове, не знам. Изкачвам нагоре с това което си сложих. Да не се подхлъзна, вътре стари спомени не искам.Те се насаждат и не изплуват балончета като детска игра. Леко горещо като сутрешна тръпка с навързана глътка. Полазва навсякъде и остава утайката. Не гледам в дъното при остатъци или придатъци.
Само на масата сутрин нанасям някоя друга година, като очукана чаша. Една лъжичка минало, като някакъв поучителен стимул да поправям изникнали грешки. И захар от днес, който го чакам. Леко да пари, да пощипва езика.
Повечко сладко. Не дъвча утайка. Само поглеждам в дъното и не спирам.
Така си пия кафето, напълнено с мисли.

Няма коментари:

Публикуване на коментар