четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Страничка3 - Монетката

Този малък пухчо въобще не се стресна. Приклекна и започна да рови в земята. Любчо нямаше време дори да се изправи. От прашясалото лице се блещеха две големи сини очи. Под малките лапички започна нещо да блести. Любчо пропълзя в прахуляка и зарови заедно с котето. Изведнъж се показа монетка. Лекичко я изчисти сякаш ще я счупи. Не можа да я огледа даже. Докато я търкаше лицето и надписите върху нея изчезнаха. От единият и край изплува светеща точка, която заприлича на малко слънце. Показа се и ръка която сочеше към светещото. Позна я по пръстена, от баща му е. Едно камъче има с някаква особена светлина, която не можеше да сбърка. Майка му пак искаше да му покаже. Трябваше да тръгне на изток.
- Ставай Лъв, вече така се казваш. Но като се обърна до Лъв стоеше...

следва продължение

Няма коментари:

Публикуване на коментар