Когато утрото едва, едва се поразмърдва и светлото си дреме още в ъгъла. Нощта не си отстъпва територията и се разхвъргва. Като пропаднала жена, гола и чакаща но без заплащане. Не заминаваща и не искаща да е история.
Някак си на тази граница наскачат и се настафърчват чувствата. Излизат наяве от скритите си ивици покрити със страсти и залети с нежност. Бързат да изберат преди да се разцепи на светло и на тъмно. Коя е тяхната. Оная свитата в ъгъла, която след малко ще е господарка. Ще ги направи толкова прозрачни, че може даже да пропаднат. Ако светлата не им се видеше угодна, щяха да си останат в скритата. Да ги наричат ако искат мръсници долни. После ще почакат да се разлагат до болка или до някакво издигане. А когато видят светлината ще се изпънат скромно, но с някакви следи.
Някак си на тази граница наскачат и се настафърчват чувствата. Излизат наяве от скритите си ивици покрити със страсти и залети с нежност. Бързат да изберат преди да се разцепи на светло и на тъмно. Коя е тяхната. Оная свитата в ъгъла, която след малко ще е господарка. Ще ги направи толкова прозрачни, че може даже да пропаднат. Ако светлата не им се видеше угодна, щяха да си останат в скритата. Да ги наричат ако искат мръсници долни. После ще почакат да се разлагат до болка или до някакво издигане. А когато видят светлината ще се изпънат скромно, но с някакви следи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар