Полонез

Пак за теб се събуждат. В ранното утро въздишат, разголени. Вече бяха показали всичко. Тук,там зееше нещо озъбено. В дъното запазено място за трепкане. Не бяха като ученички. Млади, забързани, къси и на скъсване. Натъкмени само за днес, да се изложат на рампата. Да ги заобикалят възхитени погледи.
Те искат само твоят.
Да заделиш малко късче само за тях. Дори да не се вижда, то ще е огнено. Те ще си го правят, каквото си искат. Ако не те е страх. Не ги знам точно в какво се вихрят.
Но бяха с теб и на сън. Там си драскаха нещо. Или твоят поглед рисуваше върху тях. Чуваше се приказен смях. Всичко утихваше в някакви тайнствени щрихи. Губеха се в захлас. И някак не има се хареса да ходят на сън.
Нямаше звън!Само мираж.
Сега се събуждат и тръгват наяве, да се оплетат с твоят поглед в един полонез.