сряда, 6 октомври 2010 г.

Няколко неща от преди час

Днес тръгнах да закрия един номер на джиесем, не може с два телефона нали. Кой ще плаща? Взех си твърде малко пари с единствената мисъл да не ги по харча. Обаче след като се разплатих с оператора и прескочих увещанията за куп хубави неща останах с седемдесет и шест стотинки. Та тези четри стотинки ми показаха няколко неща. Тръгнах пеша.
Тъкмо на завоя зад един трансформатор някой си седеше и край него три млади момичета. Раздаваше им нещо което увиваше в хартийки. За какво можех да си помисля на това скътано място. Бяха до стоматологията. До нея ДКЦ1, а отсреща погребално бюро.
Тъкмо се поразсеях, захванах баира. В началото на септември нашата община и тумна да прави канализация и асфалт. Сега тук, там има канализация без асфалта.
Стигам до втория баир и се радвам на багера, който чисти рикичката сега дере от мръсотия. Като наближих видях, че чистят наред. Дори и малките храстчета от наклона къде спират пръстта която пада вътре. Но няма нужда, те я бяха съборили вътре и сега беше едно малко блато. Седяха и се пулеха как да отпушат тръбите до мостчето та да тръгне водата.
Винаги ще си нося осемедесет стотинки.

3 коментара:

  1. Мила родна картинка, но и в автобуса има какво да се види.

    ОтговорИзтриване
  2. Но ако погледнем ,че има къде по-лош начин на живот по други краища на света.Все пак живеем в мир , пазени сме от ред болести, учим си децата ...

    ОтговорИзтриване