събота, 9 октомври 2010 г.

Страничка

Днес започвам началото на поредица малки разкачета без край. Началото е днес, а краят и аз още не зная. Героят, едно малко дете ще води и мен и вас. Нека го последваме и видим, къде ще ни отведе.
Елате с мен в неговия свят.

Страничка1 - Мътен ден и малък лъч

Любчо огледа кръстовете. Приличаха му на вещици. Майка му казваше, че са просто някакви паметници. Иначе, всички отивали на небето. Да, но то му се виждаше толкова далеко и високо. Кой беше там горе и казваше, ела тука?
Когато татко му изкачи стълбата, търси я цял ден. Не е летял я. Само се избоде и огладня като комшийското куче.
Ето днес и майка му. Въобще не тръгна да я търси. Горе, при баща му е. И тука е тялото с този дървен сандък. А тези увехнали цветя са грозни и клюмнали, също като него.
Много пръст. Не беше изравял толкова, дори когато унищожи зеленчуците на майка си. Пак се сети за миналото. А преди да се случи това, обеща на майка си да се вземе в ръце. И с по малко сълзи.
Чигър, чигър. Лопатите яростно вършеха своята работа. Изведнъж всичко замря. Само едно мяу у у наруши тъмната тишина в иначе слънчевият ден.Едно малко рижаво коте му облизваше сълзите. Гушна го, стана от камарата с пръст и тръгна по пътя...

следва продължение

Няма коментари:

Публикуване на коментар