понеделник, 11 октомври 2010 г.

През погледа на един ром


-" Някак си не съм ром. Ето и в съседната къща се броят за такива. Но каква е голяма а моята е като колиба. Дали не съм куче, че ровя из контейнерите да намеря нещо. Но от там ме гонят другите кучета. А дали съм човек? Като ме видят по от близо извръщат глава. Сякаш не съм страшен? Вярно откраднах за да ям. Ама до вчера не бях го правил. Е на една определена дата идват едни коли. Има и музика и месо, даже и бира. Понякога и пари. Това какво беше? В съседна къща имат. И кола също. И бият даже. Дадоха ми това работа, но не успях. Не както те казаха. Трябваха ми пари. Детето искаше да учи. Тъкмо да отиде и се отписали другите деца. Не тия къде се водят ромчета. Другите....срамуват се от нас. Сега не знам какво съм.
Едните ме водят за ром. Гонят ме за куче и даже не знам дали съм човек. Но живея с другите, дишам с тях и с тях ще умра."

Няма коментари:

Публикуване на коментар