петък, 15 октомври 2010 г.

Убежище

Този път някак трябва да свършва в някаква къща. Нагънат и твърд, достатъчно е мачкал, завличал, назад и напред е привличал. Не може всичко да върви само в търсене. Сякаш няма следа нито диря за край, само поглед до втръсване. Някак трябва всичко да спира в покой за почивка. Намерил своето място в малкият рай и направил своята смес за заливка. И тогава пътят е гладък. Там някъде дори да притичва, има някаква цел. Назад даже има привличане. Има подслон от своя миг, своя мечта която изпълни и начерта.Не се лута без цел уморен, без своят ден. Някъде, нещо за него тупа и го чака в тясна уютна хралупа.

3 коментара: