четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Страничка2 - Приятелски разговори

А по пътя го следваха погледите и приказките на уличните стълбове.
- Накъде тръгна така Любчо. Сега кой ще плюе върху нас като играе на жмичка с другите деца. Всеки път те чакахме с нетърпение да те скрием. Всяка наша сянка има твоята миризма. До всеки от нас има следи от твоите боси крака. Но сега гледаме, че си ги обул. Няма да си наоколо, нали...
- Вижте сега... Не обичам да се извинявам, обаче днес пораснах и ще направя мъничко изключение за вас. Само защото криехте сълзите ми когато се удрях или ревях просто от яд, че не съм победил. А е трябвало просто да направя малко усилие.
Не искате да ви потапям скришом в море, нали. Затова ще тръгна да търся моят влак, кораб или нещо друго. Там аз ще командвам, но без да удрям. Някак си по така ще е. Няма да правя пакости де, обещавам!
Извинявам се, че малко ви удрях с пръчката си. Ама и вие се стискахте яко, сякаш гъдилках. Благодаря ви!
Както беше унесен в приказка и гледаше встрани, Любчо се спъна и падна. Изтърва котето...

следва продължение

4 коментара:

  1. Стават такива работи, нищо му няма на котето, то не пада по гръб :)

    ОтговорИзтриване
  2. Ще видиш на другото продължение, позна:) донякъде

    ОтговорИзтриване
  3. Всяко дете мечтае за пътешествие.Къде ли ще го поведе пътя?

    ОтговорИзтриване
  4. Ще видите. Децата искат да обиколят целият свят :)

    ОтговорИзтриване