сряда, 13 октомври 2010 г.

Да призная или да

Днес се сетих не случайно, че на тази дата тринайсти преди година Объркваща работа влезе в TBL. И не защото разбирах от класации... Абе беше една малка патаклама.
Ама аз от нищо си нямах на хабер .
Сега няма да навлизам в някакви си подробности за какъв чеп седя на компа, но и до днес се гледаме накриво, по-скоро той мен. Аз барам къде трябва и не трябва и вдигам тревога за целия китайски народ.
Всичко се започна от едно голямо стадо, Свежо. И аз на реда на нещата, да съм там. Овчица и половина. Ей свежари ама майтап де. После откъде накъде в моята глава ми изникна да си правя блог, ама в Блог бг/ това не го знаете нали :)/ Ама там м ... си трака. След като намерих своето място в Blogger се загледах в едни сърца. А те да били бутони за TBL. Ама мен мерак ме хвана да имам сърце в блога. И сега си е там :)
Та започна се чистката за сърцето, че то тогава блог ли беше или кошарка, ама моята.
Както обичам да хваля моят Приятел, който е твърде скромен, даде съветите си. / и до днес ги дава/
Най-важното, написах заглавката на кирилица.
Обаче вътре беше ужас, само копи картинки. И един тон правописни грешки. Ако кажа, че не знаех какво е това ABC-правопис някои ще ритат от смях, но не ми дреме.
Трих, оправях и пуснах адреса за сърцето. Вече знаех какво е :). Беше 10.10 но миналата година де , минаха три дена. Голямата ми припирня, ама тогава и малко таковата страх сега смях. Излезе си и след няколко дена гледам мейла. Сбъркала съм адреса на блога си, мале. Ще е от мерак това бързане и кич за сърца. Ама този Дзвер нали е оправен и с грешен адрес е свърщил нещата, е за по- дълго време.
Има и още, ама няма да признавам.
Объркваща работа сега е един блог с доста сърца от гости. Част от тях го знаят от преди и не им пука какъв е бил. Благодаря им!
Мисля, че този блог е едно голямо сърце, което мога да подреждам както си искам. Или да обърквам гостите ако пожелаят да дойдат.
Естествено докато аз продължавам да си драскам, както обичам да казвам.

10 коментара:

  1. Хубава дата за теб, но с Блага и Глокси, брахме доста страхове, докато те приемат. Заслугата е твоя, защото успя за ден- два, да превърнеш това място в истински блог и сърцето ти приляга.

    ОтговорИзтриване
  2. Сега ще ми приляга повече ако успявам да ви накарам като четете да тупкате :)

    ОтговорИзтриване
  3. Тупкаме, бе, тупкаме. И освен това четем! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Блогът си ти, Руми! Другото са целофанчета. :)
    Обичам те!:){}

    ОтговорИзтриване
  5. Вие сте едни малки сърца ама като се налага хващаме и сопа :)

    ОтговорИзтриване
  6. Сопата в твоите ръце, е едно искрено, туптящо сърце. Тупкай, неуморна свежарко. И не се коси, всички минават по този път, но бързо забравят и не си признават. А Приятелите, нека ги има, нали това е нещото, което ни връща тук. Да тупкаме (и мен сърцето най-ме кефи).

    ОтговорИзтриване
  7. Най трудно е да си признаят нали :) А сърцето все още ме кефи:)

    ОтговорИзтриване
  8. Драскай, праскай,чета аз, нищо,че не винаги коментирам!
    Бъди себе си и това е !!!
    Сърцето е голяма работа :)))

    ОтговорИзтриване