понеделник, 18 октомври 2010 г.

Скрита борба

Не и трябва клетва. Нито дума голяма. Не иска друга планета. Звезда с име Надежда не иска, далеко е. Име някакво също. Понякога себе си няма. Не може когато се ражда мечта да копае до кръв и да я заравя. А тя от дупката да човърка като някоя стара, дълбока рана. После бавно нагоре да мъждука и свети. И пак отначало в борба да трепти. А някой отстрани да бута с лопата, все към дупката. И тя докато се изкачва да се разкъсва на грешки и скътани болки.
Трябва някак си да свети за някакви си обикновени очи. Това са нейните трепети не някакви безкрайни мечти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар