сряда, 20 октомври 2010 г.

Залагане

Пак те гоня
а не тръгваш
толкова си голяма
а те мисля за измама
не се побираш
във вратата на излизане
боли ме, разбери
блокира името ми дори
да счупим днес прозореца
да излетиш при друг
тъкмо ще пръснем
сълзите
които наричам
на отсрещния капчук
искам да сме двама
така обеща
или да те няма
по добре сама
всеки ден се боря
с разстояния
скъсявам ги с мисли
а като се върна
намирам теб, не него
разхвърляна, горещо
няма мое нещо
и през прозореца не искаш
трябва да те задържа
или да си съборя къщата
ако ми стиска
днес пак ще оставиш
клетва на търпение
да чакам влак
не бързия
някакъв товарен
като се връщам от лутане
ти тука
да се разполагаш
и моето сърце
от свое име да залагаш.

Няма коментари:

Публикуване на коментар