вторник, 19 октомври 2010 г.

Дори така

Малки или дребни
да ги затворя
в стих
да разтягам в изрази
големи
две думи да напиша
тия посветих

казвам си
моите са различни
за някои
живота бих си дала
не като поличба
като се обърна
поединично
не виждам цял
някак спомен накъсан
поизбелял

а днес забързана
не забелязвам как се промушват
ако не спра и не ги усетя
ще се събудя утре
изтрезняла и привързана

затова
когато пожелаят
да излезнат като прашец
от оня специалния ветрец
той е далеко
и някак чака
моите стихове
поне да му затракат
днес да кажат
пак си го обичат
и някой ден
в очи да се наричат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар