Щом го достигна, Любчо извади връзките, но като си вдигна главата то някак си си беше на мястото. Едната връзка се изухли и падна а другата се завъртя все едно баба му въртеше вретеното наобратно. След като спря се раздели и от ръката му израснха три въжета и си избраха посока.
Едното започваше от облаците и стигаше до земята. Другото пак от там започваше но загадъчно беше прекъснато преди да достигне до доло. Третото беше най-чудновато. Навързано на възли и твърдо като клон беше изпънато напред.
Това си беше уловка и ако сбъркаше нямаше да разбере даже, защото можеше да слезе както се беше качил, по стеблото.
Първото го подканваше да слезе на земята, където винаги е бил и всичко му е познато. Там рядко можеше да сгреши и знаеше как да се пази.
Второто го привикваше нагоре. Някак си мислеше, че за там още не му е времето. Но все пак.
Третото му даваше пряк път за някъде. Никога не се е страхувал от високото, а и така нямаше да се препъва. Но неизвстното все пак си е сковаващо.
Любчо се огледа и посегна към...
следва продължение
Едното започваше от облаците и стигаше до земята. Другото пак от там започваше но загадъчно беше прекъснато преди да достигне до доло. Третото беше най-чудновато. Навързано на възли и твърдо като клон беше изпънато напред.
Това си беше уловка и ако сбъркаше нямаше да разбере даже, защото можеше да слезе както се беше качил, по стеблото.
Първото го подканваше да слезе на земята, където винаги е бил и всичко му е познато. Там рядко можеше да сгреши и знаеше как да се пази.
Второто го привикваше нагоре. Някак си мислеше, че за там още не му е времето. Но все пак.
Третото му даваше пряк път за някъде. Никога не се е страхувал от високото, а и така нямаше да се препъва. Но неизвстното все пак си е сковаващо.
Любчо се огледа и посегна към...
следва продължение
Няма коментари:
Публикуване на коментар