сряда, 3 ноември 2010 г.

Врата незаключена

Днес пак се приготви. Още беше тъмно, но се изтъкми пред огледалото в себе си. Но там усети едно припряно тупкане, а другото... Не гледаше да се помаже в сенки и гримове, разголваше се.
Първо изхвърли копчетата от въпроси, толкова са излишни. И как да отговаря, когато вече беше някъде другаде. После прекара пръст през илиците от задръжки, оряза ги. Бяха като тръни и бодяха всеки път когато помръдне. После изхвърли ризата, своята маска. Остана онова, което никой не виждаше. Кой казва за някаква вуняща плът, кожа и косми. Това всеки го има. Разхвърля си го на изтупване. Даже в чувала с боклук се намира.
След ризата махна другото аз. Остана по-истинска. Само леко я изми. Пак се беше свила с петна от натрупване. И сега някак леко затупа.
Днес пак се приготви, пред огледалото в себе си и остави врата незаключена...

Няма коментари:

Публикуване на коментар