вторник, 2 ноември 2010 г.

Пролука

Веднъж се отваря
ритници от думи
блъскат и стряскат
ласка отвън
за бравата
погледа чака навън
няма звън
някакъв страх
прах в очите
идват лъжите
няма ключ
загубени срички
вместо чувства
изрази вързани
стоят на вратата
хлопва на чакане
остават в мрака
пролука пропуква
там на вратата
чакане
какво ли ще чака.

2 коментара: