неделя, 7 ноември 2010 г.

Кафе без рамка

Изхвърли безбройните си рамки и някакви презрамки и се изсухли от топлата постеля сякаш имаше тръни. Какво ли имаше в отминаващата нощ за да я гони със заострен нож. Назъбен и настръхнал от бъкащи от вътре тайни. Те се бяха проснали в съня да стават на реалност, затова се стресна и подскочи. На сън си беше една грамадна фантазия. Изръчка я със събуждащата пръчка и я подгони. Плъзна се по ръба на чаршафа и тупна във заспалото все още утро и стана на зърна от мисли. Сложи ги в джезвето да заврат, като в любовна нощ. Всъшност сякаш изсипа всичко нощно и скрито в кафето. И го подслади с две лъжички тайни, малки. Бавно, на малки глътки. Вече не насън. Стискай си нещо или искайки да стиснат нещо. Какво ли?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар