понеделник, 8 ноември 2010 г.

Вътрешни сметки

Добре е когато се видиш в сбор. Да си мислиш, че значиш. И все ще събираш дори само до две. А накрая излиза, че си едно събираемо. Не нещо значително и някой да реши малко да те попази. Току му хрумва да те извади. Започваш да се търсиш в някаква разлика. Дали е останало нещо? Просто вече си малко или някой те е сложил на нулата. Дали без да усеща или така му харесва. Преди беше самотно и все си искаше уравнение. А сега в тези скоби ти е пак така. Уж се умножаваше на сърца. После беше на степен. Може да ти се е струвало, да не разбираш от тези неща. Сега си извадено леко встрани. Е и повече и някак си като празно. Не знаеш дали ще те включат, а за резултат не мислиш. Дори не знаеш какво ще си. Дали единица, или пак ще те оставят на нулата.
Ще се научиш след време. Когато дойдат другите знаци и твоето място в едно простичко не уравнение.

2 коментара:

  1. Хубаво си го казала, понеделнишки (кой в какво уравнение пак ще те вкарва).
    На мен ми харесва следното, без плюсове и минуси, без равно:
    огледало, срещу него двойка, получава се сърце

    ОтговорИзтриване
  2. Ах тези сърца отсреща Светле !

    ОтговорИзтриване