понеделник, 15 ноември 2010 г.

По пътя


Избираме скорост
и бясно засилване
имаме много
или малко сме искали
изхвърляхме
разчленените мигове
и пейзажи се въртяха
на кадри
сменяхме уж
а обличахме същите
мръсни корсажи
не натиснахме спирачка
презрамките сиви
се впиваха
и падаха спомени
като олющена
счупена рамка
сега боли
стъклата на грешките
се забиват
колко ще спрем
и ще чистим
без кръв да проливаме
има ли време
да бръкнем за малко
да наметнем
нещо живо
не така жалко
не начертан полет
на пилота
все пак ще спрем
в оставащите картини
от живота.

1 коментар: