вторник, 16 ноември 2010 г.

Стара кола


Като закъсала стара кола, попаднала в дупка. Все слага фарове нови, някак не на място. На сбръчканото цяло да лъснат и да се изживяват като въглени и да тлеят напук.
Там в дъното си блещука и пушек излиза. Каква е тази дупка, че не излиза. Стига до ръба, оглежда се и се връща назад.
Не потъва в тиня. Някакъв малък скрит свят. Намислен с цвят и път без завои на възли. С вода на сини пътечки и лодка за двама. И храна от неизядени чувства. Кормило си има от четри ръце. Маса с неприбрани целувки, по средата. До тях две чаши ласки с кафе и няколко не загаснали от нощес звезди. Само чакат да светне.
Като закъсала стара кола, попаднала в дупка. Но не точно така.
Слага си фарове нови, но не излиза от там. Защо ли?

1 коментар: