понеделник, 22 ноември 2010 г.

Три срещу един

Винаги съм се прекланяла пред волята на близките на починали по какъвто и да е начин и тяхното решение да дарят органите. Не, че трябва някой да умира, нали така! Посред своята мъка да се решат на такова нещо.
За мен те са герои. Като на този човек от Варна. Със себе си спасява три живота. И със силната воля на близките си естествено. Това е толкова рядко нещо, че не мога да не го забележа сред куп новини. Нещо като бисер сред по- честото от това.
Бебе оставено в чанта във фоайето на болница. Може би е останала искрица от нещо си, че там ще оживее. Този път не е под някой мост, казан с боклук и не е помирисало тоалетна. Но си остава човешки живот в излишък, нали е изхвърлен. За него са се потрудили някоя нощ безразборно и без смисъл.
Един спасява три живота, по- много труден начин. А някой с лека ръка поставя човешкият живот в чанта във фоайе. Да не гадая какво е мислил.
Но фоайето не ще да е късмета.
Един живот е бил на ръба по нечий собствен избор,невнимание, по съзнание, съвест, социална обстановка или държава. Или какво друго? Защо?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар