Искаш много.
Някак все изписват мастилото предварително. А ти си си затърсила името, там някъде в помията. А помниш ли въобще как се казваш или буквите са за камъни някакви.
Не искаш да си предмет, който вадят от раклата само да го нагласят. Някак и разум си имала, даже и интелект там мъждука. А с ритници обратно в дъното се чувстваш нещо използвана. Чувстваш се като онези на магистралата. Като техните мръсни неща в тревата. Нищо, че си в спално бельо. Само ,че утре ще се усмихваш. Все едно си щастлива. Обаче си търсиш името и някак за него място не е останало. Използвано като наречие за собственост в тъмното. И ти не го искаш, мразиш го. Или си го забравила. Може и да го криеш или да са две. Едното някак да търпи човешките слабости. А другото да чака. Ще си излезе на точното място, където потрябва. Ще се казва с Истинско.
*Изображението е с лиценз Public Domain
Няма коментари:
Публикуване на коментар