петък, 10 декември 2010 г.

Сраничка10 - За истинският цвят

Изведнъж реката спря да се движи. Всичко стана като снимка. Дори птичките висяха във въздуха. Някаква тишина която можеш да нарежеш на фигури. Любчо протегна ръка към водата. Беше твърдо и непознато. Скочиха и хукнаха като попарени с вряла вода. Спряха се до едно, което уж беше дърво. Зад него втвърден тигър както беше дебнал, така и застинал. Сега усещането беше различно. Нямаха заплахи, препятствия и неприятели а се чувстваха като нищо. Сякаш бяха сложени в една кутия. Трябваше да намерят къде е капакът. Или някаква дупка по дъното. Иначе щяха да загубят себе си. Не искаха да си останат като незнайна прашинка или точка от снимка. Сетиха се. Трябваше цвят. Тука сякаш беше размито.
Любчо леко си отхапа пръстчето и се показа капчица кръв. Събра вързания си и стреснат дъх и плюна. Нали нямаше вода, все пак. Взе опашката на Лъв и започна да рисува по първото гладко нещо което му попадна с истински червен цвят. Не някакъв измислен, фалшив и измамен.
Пък и в него никога не е влизало лъжа.
Постепенно всичко се размърда и започна по старому. Времето не помнеше преди малко и си гледаше напред. Само Любчо и Лъв още примижаваха. Опипваха бавно наоколо и хоп...

следва продължение

Няма коментари:

Публикуване на коментар