четвъртък, 9 декември 2010 г.

За Кольо от Колипрасково по някое време преди Коледа

Кольо взе фенера и го запали. Искаше още един път да провери всичко. Имаше план, както всяка година. Навън го посрещна люта виелица, като ракийка първескиня на осемдесет градуса. По лошо. Като забравена жена от снощи поради запиване и плющене на карти. След като премери дълбочината на снега и разбра, че тия от прогнозата пак са лъгали и уцели вратата на пишника. Набара копчето и светна оплютата от мухи крушка.
Таблата от дъски стърчеше първа като командир. До нея имаше десет тави, сякаш щяха да събарят слон. Ама така си е де. Яшно беше и стана триста килограма. От сега си представяше прътите с наденици. На пъна къде нацепи дърва сякаш ще пари четината на тъщата, лежаха най- малко петнайсет ножа. Ходи в кооперцията и ги натока на електрическото точило. До тях седеше малката брадвикча, ако случайно не улучи ека. Прас с нея и готово. И два бидона вода, завити със зестрата на жената. Ами какво бе, двадесет юргана що и са. Утре ако стегне, кво прайват у кървищатата. И горелката естествено, заредена догоре. Тази година се подготви с две такива, че миналата оная скрипя орева орталъка за остатъци от косми.
Даже беше взел дрелка назаем и си беше подготвил дюбели за прътите с наденици. Миналата година падаха и котките отмъкнаха половината. Имаше един котак, катерач. Него не му трябваше съборено да си открадне. Катереше по стените, храс връзката и готово. Да го е изгонил ама хваща всякакви гяволи. Освен мишки, плъхове и други космати гадини из къщята изчезняха всякакви зверове. Даже и тъщата идва по рядко. И като дойде се гледат на кръв.
Кольо взе фенера и се върна в стаята при жена си.
- Къде ходиш бе простак? Остана ли вино за Осмянката? Ами за Коледа? Какво мериш сред нощите, дълбочината на бурето ли. Аз тука измръзнах сама, дан не съм вдовица бре.
Кольо по навик се направи на улав, легна и се унесе.
Изведнъж скочи, слънцето беше намислило да изгрява а той се опъваше. Стана набързо а отвън вече го чакаха баш колячите на село Колипрасково. Запътиха се към кочината, но тя беше празна. До вратичката имаше ланец, шейна, чувал и много следи.
Кой беше взел прасето и какво щеше да прави. Баш колячите като видяха, че няма да има кръв се разбягаха като пилци из трънаци. Само той тръгна да си дири това, което беше негово.
Още докато беше тъмно надникна в двора на кмета, сина му е бандит. Тоя ланец, а. Не го намери там и продължи в братчеда. Този все сядаше на масата му ама надничаше скришом тук, там. И там нямаше и диря от копито. Влезе и в комшията който редовно нощем лятоска му обираше градината. В неговата кочина грухтяха едни хилави прасета. Върна се в пишника с намерението да изхвърля всичко. Таблата на която всяка година гаврътваше по едно прасе и всички атрибути покрай нея. Реши да извади и дюбелите за наденици, защото май те бяха урокито за всичко. Поне да беше изгрухтяло от някъде, няма да го коли.
Изведнъж на прага на пишника замря. В сламата, която беше приготвил да го пърли лежеше то-прасето. А до гърдите му имаше малки прасенца. Не можа да ги изброи. Лятоска е станало, затова порасна толкова голямо. Легна при тях и ги гушна.
Реши на другия ден да отиде в града и да види какво е това МОЛ. И има ли там свински пържоли, за Коледа!

3 коментара:

  1. ха ха сюрприиииииззззззз.чудесно! браво....

    ОтговорИзтриване
  2. :) Ама и в Мола свинското е от прасенца. Няма милост за тях:(

    ОтговорИзтриване
  3. Е няма как ама нали сега ще има майка с прасенца :)

    ОтговорИзтриване