четвъртък, 2 декември 2010 г.

Страничка9 - За реката и по нея

- Сякаш вие котките не си знаете мястото.
Гласът си изчезна, но скалата се разцепи и се показа река. Нищо и никаква. С брегове, рибки но толкова широка, че другият бряг беше точка. Беше нещо като граница без преминаване. Двамата се чудеха, дали да се върнат назад или да измислят нещо.
Любчо не искаше да отстъпва нито крачка назад, особено пък натам от където беше тръгнал. А Лъв беше неговата малка сянка.
А брегът беше гол с едни грозни скали и остри камъни. Имаше остатъци от дрехи и кости, явно тука не беше добро място и не трябваше да се заседяват. Започнаха да се разхождат в пустошта и в безсилието си подритваха каквото им попадне, даже и Лъв с малките си лапи. И пак той както ровичкаше заседна и измяука. Любчо веднага се завърна. Когато разрови видя, че ноктите му бяха забити в дърво. Измъкна ги и двамата започнаха да отравят. Някъде към третият ден когато вече си мислеха, че всяка сила е изчерпана дървото все пак беше изровено и с последни сили бутнато към реката. Силното течение ги грабна напред, но те бяха заспали. Събудиха се в чудни картини, които се сменяха. Те за първи път се радваха, че без много труд виждаха на най-различни чудесии. А птичките пригласяха и играеха наоколо . На това отгоре колкото по далече стигаха, някак ставаше различно.
Умората си замина и изведнъж...

следва продължение

Няма коментари:

Публикуване на коментар