Забранени стъпки

Колко пъти ще чукам някъде в себе си?
Уж влизам, а всичко остава в далечното. Чува се глас или е някакво усещане. Тръгвам да търся в невидяното. Дали очите са ми вързани, тъмно е или бяга напред. Мисля, че гоня нещо или само оазис в мислите. Някакво привидение дошло само за малко да светне, да литне леко или да изчезне. Все нещо което е било някак намислено, но само за днес. А утре?
Някак несигурно пак ще почуквам и ще диря, какво ли съм искала. Ще търся скритото, което е в ъгъла. Срамува се някак, свито е. Ще го прилъгвам поне стъпка напред и не знам дали ще поиска. Дали няма да се обърне назад там където наслагам, късно е.
Колко пъти ще чукам някъде в себе си?
Да търся забравени стъпки с ключ. Чакащи своето време, някак много вдлъбнати. Изтръпнали ще ме попитат. Дали все още са забранени? И днес най- сетне да потеглят на път.


*Изображението е с лиценз Public Domain