Възседнах дъхът си
забързан да се дели
на парченца и точки
по устни
прескочи
бурни мисли
черни сънища
газещи нощем
заседнали думички
слагани в чаша
тръни в обувките
под стелката на постъпка
усмивки изстъргани
на филията
като полза която се крие
после леко
на скрито летище
в светлини
които никой не вижда
писта скромна без знаци
заобикаляна
като куп треволяци
там на бръчките
две колелета се спряха
извадиха
свойте стари искри
и отпред се подпряха
други две
извадиха свойте спирачки
дъхът
намери това
и сякаш се сляха.
*Изображението е с лиценз Public Domain
Няма коментари:
Публикуване на коментар