сряда, 8 декември 2010 г.

Кафе с поглед



Всеки път ги усещам. Гледат втренчено и ме пробиват. Играем си на опитвано виждане рано сутрин, после изчезват. Губят се из часовете. Там където се стрелкат препятствията. Цепят секунди и изготвят план или страх. Голямо надбягване и прескачане на себе си, дългият път и всичко останало. И остава не достигнато, не погледнато и не помилвано. Някак си избягват в далечното и се свиват.
Времето свършено бяга до мръкнало и си ляга, но все чака предвестник на съмване. Някой да го пробяга и да не го тъпчи на едно място...
Кафето е свършило. Погледът шари наоколо и вътре изсъхват последните капки. Изведнъж блясват за секунда оживели за малко и заминават под струята на денят.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Няма коментари:

Публикуване на коментар