понеделник, 13 декември 2010 г.

На празнуване


Виж как подредих масата. Изстъргах от там самотата ти и сложих част от себе си. Гледам вече си седнал. Ще пием ли себе си? Нали ще празнуваме! Не гледай назад в разпилените си парченца, моля те! Виж си нишките одрани. И не брой колко си отстъпил. Ще захвърлиш ли днешната чаша? Пък и вчерашната все пак успя да я счупиш. С крайчеца леко намигаш назад, но аз го застъпах.
Взех днескашната четка и започнах да рисувам врялото което беше замръзнало. Не само моето. Бръкнах и надрасках няколко щрихи по теб и те почервеняха. А ти казваше, че вече си остарял.
Виж как светна масата. С твоята ваза и моите две цветя. С леко изкривени дръжки, но все още гледат нагоре. Не ни трябват фанфари. Имаме си нашата музика. И фоеверки също. Виждаме се в тъмното. Даже се усещаме от разстояние. От тук което ни трябва, до онова място. И храна, защо ни е. Наситени някак или гладни за някакви други неща. И остана да се преглъщаме или да се дъвчем такива каквито сме, някакви.
Ще се празнуваме цялостно. Някак си грозни, сбръчкани, побелели но годините. Ние сме си каквито. Ще си празнуваме необяснимото!

9 коментара:

  1. Годишнина? Да сте щастливи още два пъти по толкова! :))

    ОтговорИзтриване
  2. Когато човек е щастлив празнува всеки ден :)

    ОтговорИзтриване
  3. Да сте много щастливи, Руми!
    И усмихнати!
    :)))

    ОтговорИзтриване
  4. Нямам годишнина, съжелявам за объркването.:)

    ОтговорИзтриване
  5. :) Да ни е жив и здрав рожденика!
    Наздраве!

    ОтговорИзтриване
  6. Бе няма значение кое-що - важното е повод да има! :)):)

    ОтговорИзтриване