вторник, 14 декември 2010 г.

Зимата и нейните деца


Замрази локвата
малка
защото е жалка
изведнъж се огледа
намръщи се
притъмня и извади
леден сандък
премените свои
наред занарежда
от бяла прежда
бели ризи
и копчета бели
сукмани такива
шапка също
и ботуши положи
така своя цвят
ще наложи
само че никой не иска
този цвят
в ръка да си стиска
ядоса се страшно
хвърли всичкият
закъснял студ
в ураган
в тази фортуна
заваляха нейните
чувства
малките и дечица
снежинките нежни
една кацна
на лицето и леко
и занарежда
стига мамо
по меко, по меко
нека натрупаме
малък юрган
без ураган
отдолу ще топлим
други дечица
нали не искаш
съвсем да умират
нека се раждат
както и ние
иначе какво е светът
ако водиш
твоите битки
за нищо
и всички се крият
целунаха майка си
зимата, една по една
в бял, дебел килим
се покриха.

*Изображението е с лиценз Public Domain

1 коментар: