Всяка сутрин мисълта и го търси. Но той беше тук, с духът си.
Обикаляше, сякаш пази имане. Наредено от няколко ръждясали монетки. Но на него му стигаше да витае наоколо.
А дали е достатъчно само духове да се реят и да се търсят в своите утрини.
Да си стискат любовите, които няма как да покажат през въздуха.
Да си гонят въпросите, които всяка вечер навързват на възли.
Да раждат целувки и да ги заключват като скрито съкровище.
Да стискат милувките и да ги слагат като мост през простраството.
Да крият сълзите си и да плачат от вътре. Само леко в крайчеца да просветва в началото, като някакъв изгрев. И после да навлизат в света на силните.
Като замръкнат да си палят погледа. Да се разгледат и да си лягат с нещо повече от мисъл...
Всяка сутрин мисълта и го търсеше. Но той беше тук, с духът си.
*Изображението е с лиценз Public Domain
Няма коментари:
Публикуване на коментар