вторник, 21 декември 2010 г.

Ако за миг

Ако за миг ти премине, че се обръщаш назад.
Връзваш времето в стари въжета. Погледни се отвътре, колко стоят. Чакат за утре. Огледай, дали нещо свети или пък трепка.
Ако за миг ти премине, че затъваш и няма ръка.
Намери си живеца. Там някъде той е затрупан. Сам ще изплуваш, ако му измиеш лика.
Ако за миг ти премине, че днес е денят.
Усмихни се и тръгвай полека. Дори пред теб да е някаква дупка, ще я прескочиш без да усетиш.
Ако за миг ти премине, че днес е смъртта.
Нима ще се уплашиш, ако си изпълнил и изживял поне една своя мечта.
Ако за миг ти премине, че днес е дошла Любовта.
Не чакай за утре. Тя ще си тръгне и да я търсиш няма да има дори малък остатък.
Ако за миг ти премине, че живота е сив, студен и суров. Погледни отсреща. След това се зарадвай, че и днес съзря слънцето. И това цвете, което носиш ти стига. Дори понякога да увяхва знаеш как да го съживяваш.
Ако за миг ти премине, че никой не помни твоето име.
Когато се събудиш и все пак си сънувал някого. Значи и с твоето някой заспива.
Само остава да го намериш наяве.
Да търсиш следите му и пътя по който е минал.

Няма коментари:

Публикуване на коментар