Разходка със звънчета

Тишината и Спокойствието излязоха на разходка, не с лодка. Много рано, когато всички спяха и грижи все още не вървяха.
Неволите свити и скрити в ъгъла, все там си седяха и време не крадяха.
Вървяха без да имат мисъл, че някой насреща им ще мижа. Ще тропа с крак, че някой не му е сложил праг, и се спъва. И вместо работата да поеме, ще реве във врява и после пак ще дреме.
Облаците се бяха набеснели, още лятоска. Тогава и са се нагърмели. А от вчера със своя поглед благ, бяха наслагали пухкав и нежен, бял сняг.
Тъкмо оставиха тук своята диря. И ето, чу се нещо, там зад баира. А бяха се дигнали на ранина да заравят шум а то прерасна в звънтяща гюрюлтия.
Някой вървеше преди тях и звънеше. Техните дни и секунди броеше.
Огледаха всички свои стъпки. Все бяха затворени и тихи пъпки. Не виждаха звънчета с крачета да тичат и да разнасят парчета, които на музика да приличат.
Надникнаха през прозорците игриви, които се правеха на мълчаливи. Навсякъде грееха елхички с елмазени полички.
Повдигнаха се да видят небето, защото стана светло. До вчера страшно, черно и студено. Сега се блещи и звездичките светят ли светят на червено.
Зън-зън се чу в Спокойствието и Тишината и те решиха да се скрият. Разбраха, магията на Коледа наближава. Ще чакат и те да я открият.


*Изображението е с лиценз Public Domain