четвъртък, 13 януари 2011 г.

Мирно, свободно

Без да чука се вмъкна, като някой крадец. Нима ще позволиш да ровичка да ти нарамва грижите и да ги разгръща. Изхвърли си нощното и докато спи утрото, влезе.
Бяха в очите ти. Затворените клепачите се издаваха с вързаните си етапи. Бръчиците около тях се свиваха на хиксове и игреци. Извади си онова, което знаеш или усещаш. О то не изчака, само се плъзна право там да събира, гали...
Те потънаха в сън, а ръката не желаеше да се дърпа сякаш е хванала и държи съкровище.
Само, че денят се събужда и духът заема своето място...
Мирно, свободно, мирно свободно...

Няма коментари:

Публикуване на коментар