Като осъдени

- Извървях своите пътища в постоянно спиране.
- А аз в бързане и преминаване.
- Отвявах всичко със замаха на моите крачки.
- Ровех се, преброявах листчета и линии.
- Изстривах всичко с бързият си бяг.
- Нареждах градини, намирах пустини.
- Издухвах всичко и продължавах в не знам.
- Поливах пясък с намерено семе, и чаках. А то дреме ли дреме.
- Задавах въпроси и изхвърлях отговори и ги прескачах като препятствия, без да поглеждам
- Сега последният цветен отрязък пониква.
- Ще спра да усетя в късното, ако мога.
Ние двама скитници в различни пътища, време, спирали завиваме един към друг.
Сега кръстосваме, като осъдени.


*Изображението е с лиценз Public Domain