Шаро

Шаро е страшен
още по тъмно
навред се разлайва
разгонва лисици
с тъмни душици
вълк не остана
само някъде
скрито, високо
горе в балкана
крадците прогони
с разскъсани гащи
сълзите си ронят
земята си дращят
пак му се лае
кого ли ще стряска
в спокйната утрин
всичко е пусто
събуди тревата
малките патета
скочиха от гнездата
патока огледа
своите малки
с с с Шаро
с с с при се
ще те клъвна
опашката
ще ти с с с тръскам
кокошките се въртяха
да снясят толкова рано
така им изнася
всичко секна
от шума клекнаха
овцете насън
забили глави
в тучни лувади
блъснаха ги рязко
в яслите не млади
прасето, което мижаше
скочи
без малко
вратичка двуметрова
да си прескочи
магарето навело муцуна
естествено
не в друма, в стената
хъркаше яко и равномерно
изведнъж ритна къч
подгони белия пръч
ритна козата
и си изля водата
всички вряскаха, мекаха
блееха, кряскаха, пювкаха
квакаха и скачаха
от възмущение
от шаровото
лаево стълпотворение
той отдавна беше млъкнал
и седеше там на баира
те сякаш не го виждаха
а той им гледаше сеира
всеки обикаляше
своя свят
най добър и най познат
него никой не го разбира
върна се в свойта колибка
тоя страшен пазач
прашинка ли влезе
или сълзичка от плач
обаче
нещо топло я сви
и открадна
отвори очи
малко коте с езиче
леко обич натри
и от страх не забягна
сви се и легна
сякаш е в своята къща
Шаро само сложи лапа
като юрган
усмихна се
не усети
кога в сън се отпуща.


*Изображението е с лиценз Public Domain