и Песента

Пак взех иглата. Ших остатъци за всяко голо местенце, което боли. Новото беше стъпкано, оплюто и захвърлено. На място придърпвах всяко малко останало нежно парцалче, което е останало здраво. Въртяно в пералнята на времето с препарати от скрити неща. Без понятие за издръжливост и цвят.
Тихо, какви трепети. Ще ги чуят и хоп за емблема, която трябва да личи. Сякаш е нещо в заем, което трябва да се даде срещу отплата за някакви си милувки. И в ъгъла после, там и ...Да се използват докато не избелее и не падне в калта.
После ще ровя. Какво ли е останало?
Изцапана ще поглеждам нагоре в синьото, изгрева и ще чуя. Песента!