вторник, 25 януари 2011 г.

Снегът


Не, че се оплаквам, но зимата не ми е любимия сезон. Така или иначе се наложи да си покажа изнежените части навън.
Първо мислех да пиша за ония души, които като снега отдолу са черни, но отгоре имат бяла покривка. Не черни от някакви си грехове, просто са затънали и им е черно. Но някак си се покриват с маска.
После видях скритото пространство около блоковете и се сетих как ще лъснат напролет. Сега всички боклуци са покрити с бял и чист сняг. Някак да се зарадваш, че е зима.
Но най-голямо впечатление ми направи пустотата. Нямаше отъпкани пързалки и нито едно дете. В момента са в интернет- пространството. А то предлага даже и виртуално пързаляне.
Само не може да предложи, такова с найлон. Също така я няма еуфорията от търкалянето в снега на живо. А пощипването на студения вятър по някоя малка пистичка е някак приятно.
Няма едни такива естествено-червени бузки и един куп мокри дрехи. А мама вместо да мрънка да носи с усмивка чаша чай. Тя и сега го носи, но нещо не е както трябва. Само не знам кой го усеща.
А на мен ми домъчня за снега. Някак мислено бях там с дървената си шейна, ламариненото корито, даже дори с найлон.


*Изображението е с лиценз Public Domainже

2 коментара:

  1. Няма начин да го върнем детството. Времената се менят и децата също.

    ОтговорИзтриване
  2. Детсвото не се връща . Но децата забравят че са деца.

    ОтговорИзтриване