четвъртък, 27 януари 2011 г.

Гражданка


Викам у града ще ходя
гражданка ще ставам
все у пепел не искам да се водя
патки да разминавам
кочината миризлива
всеки ден да рина
и в някоя почивка
копам предната градина
овцете да извеждам
на далечна паша
а главата си да свеждам
не пред мъж
пекът е страшен
а в останалото време
правя и туршия
чушки люти
хич не дремя
какво е комп
конфитюра, ще става олелия
Затова избягах
през дървения плет
и се възкачих на една панелка
на някакъв етаж, пет
още от сутринта
ме бутна чудо
субуди ме бръмчащо лудо
това отляво
от дясно съвсем ясно
крещяха сякаш кравите ревяха
отдолу да не е голо
на соло
музика не би, а звук
не вопъл за моите уши
тъкмо млъкна
отгоре дрънчи
не сече, като на тате брадвата
чак трион дрънчи
реших да питам
ама все едно
пъна за печката ще ритам
без малко да подпалим коридора
избягах
отиде си стобора
скочих на терасата
не посмях доло
на двора
преди малко изфръкна
торба с домати, развалени
беше мръкнало още
бебета дремят
като присветне
няма тяхно аку
да подхвърлят
лъснати и пременени
на разходка
а боклука отзад
няма време
ще се връщам на село
сметището е далеко
под прозореца градика
с калинка
птичките пеят по дървета
и няма павета
да те газят коли
само крава ще ме настъпва
но мляко ще дава
не от супера драг
дали е вода или с отрова пак
а комшиите все ги избива на клюка
и гледат през някоя си пролука
на село поне баба ти Пена когато
не дреме
на нея по и прилича
ама нали е една
тука там да си ходи
да си наднича
не искам това голямо село
панел
всеки знае или души
какво си казал, дал или взел.

2 коментара: