Огледала

Бил ли си в огледална стая?
Край тебе образи и фигури приказват с красиви думи. Или с кривят да те нападат. И, хвърляш камък. Получава се петно. После още едно и така докато изкривената светлина се изгуби.
После научваш, че наистина си сам. С напукани си стени, които си прикрил с паравани от хора. Знаел си, че са отразени образи, но си нехаел. Ровикчакал с ръце да търсиш камъни вместо да подбираш или да намираш мястото си сам.
Дори и сега малко жалиш за натрошените парченца. Служеха ти като извинение да продължиш и тъпчеше на едно място.
Сега когато позаголи тук, там какво ще сториш? Погледна ли себе си без огледало? Пусто е нали. И досега си беше същото. Само, че се залъгваше с пречупените образи и не тръгваше да търсиш. А истинската светлина боли! Показва! Обаче ти се иска да не е така и да не повярваш. Краката ти тежат също като мисълта, която си оставил да се вглежда в огледални образи. Те се нареждат за приятели, любовници и всякакви добри дела. Не се обърна в никаква посока да вървиш , вярваше на погледа и се затваряше в него. Сега всичко е на земята.
Малко усилие в твоя свят, стая и една ръждясала врата и може би. Навън в реалността. В твоята реалност!


*Изображението е с лиценз Public Domain