Понякога ми е лошо, от мене си!
Улавям се, че все поглеждам към онова. Усещам, че не ми се полага. Но някак без да разбера искам да го уловя. Да бъда даже притежател. Нищо, че ще ме сочат с пръст.
Покривам се като крадец на нещо ценно. И чакам да се освободя и да навляза в моето полагаемо. Моето ли казах? Даже ставам егоист от сега, не искам да деля.
Лошо ми е, че искам а не мога. Сега само си желая.
Бедняк, пропилял всяка своя секунда.
Понякога ми е лошо, от мене си!
Дали напразно някак си се укорявам и съм строга. Те нещата си идват и не се насилват, а аз изведнъж като хишник гладен. Уж само ще кусвам, но започвам да се тъпча.Не усещам, че всичко е хилаво и изпаднало и му идва в повече.
Понякога ми е лошо, от мене си!
Сякаш не усещах, че и себе си дори не мога запазя. Раздавах се безцелно. И неусетно си вървях и не броях. Избирах ужким притежания и сега е празно. Не знаех че не мога да притежавам без да се загубя. После някой да ме търси.
Понякога ми е лошо, от мене си!
Сега искам, не желая. Да побеждавам времето. Малко да притежавам, дори в забраненото.
Ако...
*Изображението е с лиценз Public Domain
:) И на мен ми е лошо от себе си, ама какво да направя. Карам си нататък, току-виж някой ден съм улучила формулата и получа обратния ефект. :) {}
ОтговорИзтриванеБлагодаря Скъпа:) мрънкам си :)разбира се че карам нататък {}
ОтговорИзтриване